Винаги верен на Кремъл – без значение е срамът за България или колко украинци ще умрат
Илиана Славова
Румен Радев не поддържа молбата на Украйна за участие в НАТО. С сякаш миролюбив мотив – не може до момента в който траят военните дейности. И не стопира дотук. Иска преди да се приказва за НАТО да има „ параметри за мирното споразумяване на спора “, допустими и за Русия.
Агресорът да ги утвърди
По пътя си към НАТО Украйна да е пленник на кремълската сатрапия. Ама несъмнено, и „ Крим е съветски, кой да е? “, и на Радев политическата му квас е съветска – утвърден от Решетников, кой да е?
Отгоре на всичко неговият министър на защитата Димитър Стоянов отхвърли неслучайно следващата молба на Украйна да ѝ дадем оръжие и надменно заключи, че това няма да стане до момента в който е министър. Няма значение още какъв брой украинци ще умрат И също толкоз надменно се оправда с решението на Народното събрание, в което не е записано да предоставяме оръжия. То няма забранителен темперамент и Стоянов го знае, само че явно прави
поклон не към закона, а към волята на Кремъл
Радев кадър, кой да е?
Президентите на 9 страни от Централна и Източна Европа не мислят като Радев и военния му министър. Приеха декларация, че поддържат суверенитета на Украйна и желанието й да влезе в НАТО, осъждат съветската експанзия и упорстват да се оказва повече помощ на защитаващата се страна. Радев не подписа. Вместо взаимност с Украйна – взаимност с Москва против участието на нападнатата страна в НАТО. И следващо повторение на кремълската теза, че помощта за украинците е риск от директно замесване на НАТО във войната.
Радев настойчиво отхвърля да види, че единственият обективен излаз от войната е успеха на Украйна, а не мир, равнопоставящ агресора и жертвата на масата на договарянията. Не чрез овластяване на агресора да слага своите условия, да се пазари и да постанова претенциите си. А още по-малко да дефинира дали, по кое време и по какъв начин Украйна да стане член на НАТО. След разюзданото нарушение на интернационалното право и хилядите военни закононарушения на Русия би трябвало да бъдат наложени (не предложени) условия за мир с репарации и всички други последици, произлизащи от държанието й на държава-терорист. Имитацията на миролюбие от Радев не е просто двуличие, тя е тъпчене на всички показа за правдивост, не писаните и неписаните закони за човещина.
В сгода на Кремъл
И напълно не става дума единствено за декларацията на деветимата президенти. До момента 23 европейски страни са подкрепили желае на Украйна против Русия, подаден в Европейския съд по правата на индивида – още веднъж без България. В чест на истината, тук отговорността не е единствено на радевото служебно държавно управление, само че и на постоянното на Кирил Петков, което заседаваше и вземаше решения до 1 август - искът на Украйна е подаден на 23 юни.
За да е цялостно унижението за България, Радев оспорва валидността на решението от срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година – за участие на Украйна в Алианса като бъдеща вероятност – което страната ни е подкрепила. Президентът няма пълномощия да преразглежда еднолично позицията на България, изразена в интернационалните документи. Не му е за първи път да се бори с конституцията и
няма да спре, в случай че не бъде спрян
Да забележим дали някоя политическа мощ ще има гръбнак да изиска импийчмънт. Иначе той ще продължи да ерозира партийната система и парламентаризма, от ден на ден ще неглижира конституцията, още по-настойчиви ще стават претенциите за президентска република, а курсът към Евразия все по-отчетлив. Всъщност по-важно от настояването на импийчмънт е премахването на институцията длъжностен кабинет – по този начин Радев ще бъде лишен от главен инструмент за своите домогвания и опциите му да навреди ще се минимизират. От партиите зависи дали ще му разрешат да реализира подмяната, която е почнал.
Ако се съди по заклинанията „ в никакъв случай коалиция с тези “, „ ние сме съпротива “, „ този да се отдръпна “, „ тези са мафия “, „ отиваме на избори “, отварящи пространство за поредност от служебни държавни управления на Радев, очевидно са подготвени да му разрешат.
Румен Радев не поддържа молбата на Украйна за участие в НАТО. С сякаш миролюбив мотив – не може до момента в който траят военните дейности. И не стопира дотук. Иска преди да се приказва за НАТО да има „ параметри за мирното споразумяване на спора “, допустими и за Русия.
Агресорът да ги утвърди
По пътя си към НАТО Украйна да е пленник на кремълската сатрапия. Ама несъмнено, и „ Крим е съветски, кой да е? “, и на Радев политическата му квас е съветска – утвърден от Решетников, кой да е?
Отгоре на всичко неговият министър на защитата Димитър Стоянов отхвърли неслучайно следващата молба на Украйна да ѝ дадем оръжие и надменно заключи, че това няма да стане до момента в който е министър. Няма значение още какъв брой украинци ще умрат И също толкоз надменно се оправда с решението на Народното събрание, в което не е записано да предоставяме оръжия. То няма забранителен темперамент и Стоянов го знае, само че явно прави
поклон не към закона, а към волята на Кремъл
Радев кадър, кой да е?
Президентите на 9 страни от Централна и Източна Европа не мислят като Радев и военния му министър. Приеха декларация, че поддържат суверенитета на Украйна и желанието й да влезе в НАТО, осъждат съветската експанзия и упорстват да се оказва повече помощ на защитаващата се страна. Радев не подписа. Вместо взаимност с Украйна – взаимност с Москва против участието на нападнатата страна в НАТО. И следващо повторение на кремълската теза, че помощта за украинците е риск от директно замесване на НАТО във войната.
Радев настойчиво отхвърля да види, че единственият обективен излаз от войната е успеха на Украйна, а не мир, равнопоставящ агресора и жертвата на масата на договарянията. Не чрез овластяване на агресора да слага своите условия, да се пазари и да постанова претенциите си. А още по-малко да дефинира дали, по кое време и по какъв начин Украйна да стане член на НАТО. След разюзданото нарушение на интернационалното право и хилядите военни закононарушения на Русия би трябвало да бъдат наложени (не предложени) условия за мир с репарации и всички други последици, произлизащи от държанието й на държава-терорист. Имитацията на миролюбие от Радев не е просто двуличие, тя е тъпчене на всички показа за правдивост, не писаните и неписаните закони за човещина.
В сгода на Кремъл
И напълно не става дума единствено за декларацията на деветимата президенти. До момента 23 европейски страни са подкрепили желае на Украйна против Русия, подаден в Европейския съд по правата на индивида – още веднъж без България. В чест на истината, тук отговорността не е единствено на радевото служебно държавно управление, само че и на постоянното на Кирил Петков, което заседаваше и вземаше решения до 1 август - искът на Украйна е подаден на 23 юни.
За да е цялостно унижението за България, Радев оспорва валидността на решението от срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година – за участие на Украйна в Алианса като бъдеща вероятност – което страната ни е подкрепила. Президентът няма пълномощия да преразглежда еднолично позицията на България, изразена в интернационалните документи. Не му е за първи път да се бори с конституцията и
няма да спре, в случай че не бъде спрян
Да забележим дали някоя политическа мощ ще има гръбнак да изиска импийчмънт. Иначе той ще продължи да ерозира партийната система и парламентаризма, от ден на ден ще неглижира конституцията, още по-настойчиви ще стават претенциите за президентска република, а курсът към Евразия все по-отчетлив. Всъщност по-важно от настояването на импийчмънт е премахването на институцията длъжностен кабинет – по този начин Радев ще бъде лишен от главен инструмент за своите домогвания и опциите му да навреди ще се минимизират. От партиите зависи дали ще му разрешат да реализира подмяната, която е почнал.
Ако се съди по заклинанията „ в никакъв случай коалиция с тези “, „ ние сме съпротива “, „ този да се отдръпна “, „ тези са мафия “, „ отиваме на избори “, отварящи пространство за поредност от служебни държавни управления на Радев, очевидно са подготвени да му разрешат.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ